Недоразумението- абитуриентски бал

 

 

Дните около най-оптимистичния ни празник 24-и май във всеки български град са изпълнени с истерично броене до 12, пронизителни клаксони надвечер и чалгаджийски тоалети.

Празнуването на абитуриентските балове е истинско недоразумение.

Без цел и посока, както много други събития през ученическите години, останали вече зад гърба на младежите. Каквото образованието- такъв и финалът или по- скоро, каквото обществото толерира, това са и децата му. Защото държавата тук няма много общо. Общността, гражданството са тези, които определят правилата. Създават ги и ги следват до безумност.

В „нормалните общества“ завършването на средно образование не е повод нито да се напиеш, нито да се надрусаш, нито да се направиш на палячо. Наистина ли завършването на този етап е толкова голямо интелектуално  постижение! Какъв е проблемът да изкласиш до матурите? В българско училище- никакъв. Неграмотните среднисти, които се явяват за шофьорски книжки или пишат „афтобиографий“ за работа, го доказват. Не си решил- не си завършил.

В „нормалните общества“ на този ден випускниците поканват своите родители и учители на изискана вечеря, където им благодарят за усилията, подкрепата и любовта. Благодарение на това и упоритостта на децата е изминат успешно пътят. Успехите са общи, авторитетите -запазени, тонът – тържествен, защото моментът наистина е важен и всички заслужават признание.

В „нормалните общества“  родителите подаряват екскурзии, вместо съмнителна слава за една нощ. Радват се детето им да попътува и събере опит и не му предоставят веднага кола, която после се налага да изгладуват.

В „белите страни“ инвестицията в образование е най- добрата възможна. Защо родителите у нас са готови да вложат хиляди в една вечеря, коли, фотосесии, тоалети, пробни гримове и прически,  почерпки за приятели и роднини…! Може би по същата причина, поради която малък брой възрастни създават фонд за образованието на детето си още от раждането му. А само преди стотина години по нашите земи не е било така. Надали са имали повече възможности, просто приоритетите са били по- истински.образование

Потресаващ е броят на родителите, които са готови да изтеглят заем, който да изплащат с години, за да се почувства детето им „в свои води“ на абитуриентския бал. Според статистиката- стойността на бързите кредити през тази абитуриентска кампания се е увеличила 3 пъти !

Подаръци като силиконови импланти и бални рокли на световни дизайнери са меко казано неуместни по прашните ни тротоари и пред олющените панелки.

Много такива парадокси ще видим по снимките и тази година. Но кога друг път ще ни се отвори възможност да покажем колко сме „по- бамбашка“, пък не ми ги хвалете ония „разни хора, къщи, салтанати“ из Европата. Нас тука пък крушите ни са вкусни…

За радост, през последните години се появяват бели лястовички на надеждата това безумие да приключи. Дарителски кампании обличат в смисъл тази суета. Ако парите за тоалет, подариш на нуждаещи се, си крачка напред в осъзнаването на безсмислието. Парадоксът е, че и тук е леко опорочено по български. Сума се дарява, действително, но често се организира екскурзия вместо абитуриентска вечер или втора дата за бал. И кой тогава дарява- не и децата. Те практически не са се лишили от нищо.

Чудесна е и инициативата през фейсбук да се подаряват тоалети на социално слаби младежи. Наистина, по нашите ширини надали има много подходящи места да сложиш отново рокля с шлейф или смокинг. Ще повярвате ли, че и тези, толкова чисти намерения, са опорочени. Българите са предприемчиви хора. Нищо чудно да разпознаете дарената си бална рокля в някой бутик или интернет магазин. Е, това е малко вероятно, разбира се, но все пак се убедете, че помагате на нуждаещ се.

цветноДобре е да се замислим, ако не можем да избегнем цялата тази суета, как да вложим поне малко смисъл, идентичност, уникалност и респект. Добра инициатива би била всичко необходимо за бала да се купува само от български производители или дори от конкретен занаятчия или местна фирма. Така поне ще се подпомогне родното производство и ще се вложи смисъл и идея. Тоалети с народни мотиви и носии вече няколко години радват очите.

Да си представим духа на 24-ти май.

Това възрожденско, ведро, усмихнато, пролетно усещане трябва да притежава празникът на абитуриентите. От възрастните зависи самоцелното перчене да се замени с красиви традиции. Да се създават здрави връзки, а не повърхностни изпълнения. Но за да реши цялото общество да се откаже от показността, трябва воля и душа. Дотогава:
„Кой каза! 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12……….“

Цели 12 години учителите не са ги научили, а родителите не са им показали кое е важното!
Късмет, мое мило дете!
И дано ти имаш повече хъс и сила за промяна!

Коментари

Коментари

Вашият коментар