Помощ! Детето ми се тръшка

„Нормалното време“ детето да се тръшка е между 1,5 и 3,5 годишна възраст.

                         Това е състояние на голяма нервна възбуда, която води до загуба на самоконтрол. Бебешкият пуберитет идва с крясъци, търкаляне по земята, силен плач, хвърляне и блъскане, агресия… кой родител не е преживял това поне веднъж! И ако се случва на улицата, е като голямата печалба. Както при повечето процеси във възпитанието и развитието, решението на проблема не е нито незабавно, нито еднозначно.

Причините милото ни невинно коте, да се превърне в звяр:

     Във „Фазата на аз-а“, след прохождането, у детето ни се появяват собствени желания и предпочитания. Често те са различни от очакванията и намеренията на възрастните. Когато не постига своето, детето реагира с истерия. Защо!
  Липса на други изразни средства. Все още не знае как да представи емоциите и чувствата си. Родителят учи детето с пример, нежни разговори и похвали, когато е спокойно. Насърчава приемливото поведение и категорично не толерира налагане на искания с тръшкане.
  Недоспиване, умора, глад или друг физически дискомфорт. Възможно начало на заболяване или скоро преболедуване. Тук може да се помисли и за превъзбуда от среща с много хора или притеснение на родителя от среща, човек или ситуация, което детето усеща. Детската нервната система е неукрепнала и слаба. Възрастните променят ежедневието си според нуждите на детето, а не обратно.
   Прекъсване на интересно занимание, без предупреждение и време за приемане на необходимостта.
◊   Стремеж да се привлече внимание. Ако успее веднъж, търкалянето и пищенето вече ще са начин на действие, който постига целта в очите на малчугана.занимания
◊ Липса на отношение от страна на възрастния към положителните или тревожни реакции на детето. Щом е пренебрегвано, няма вариант да се докаже, да отстои лична позиция. Липса на система за поощрения.
◊  Прекалено силна опека или строги методи на възпитание
Желание да се подражава на други деца или възрастни. Нали в обществото човешкото дете се учи да е част от него!?

От реакцията на възрастния зависи дали тръшкането ще продължи години или ще приключи с няколко несполучливи опита.

Как да преодолеем възможно най- бързо и безболезнено кризата на 3-годишната възраст.

♥  Направете всичко възможно да предотвратите пристъпа. Изпълнете желанието на детето и всичко ще се успокои…, а вие сте обречен на вечен тормоз. Има нещо, което издава началото на истеричния пристъп. Езикът на тялото и доброто познаване навиците на малчугана биха помогнали да изпреварите „големия взрив“ с интересно занимание, ново място или друга алтернатива, която да отклони вниманието.
  Пълноценна почивка, установен режим, без да се допуска преумора. Природата и водата успокояват и релаксират.
♥   Уважение към потребностите и интересите на детето, правото му да играе и опитва нови неща. Доверие в способностите му без да правим всичко вместо него, за да го предпазим.
♥  Винаги да има право на избор, дори и фалшиво. „На разходка в парка или на площадката“, „Преди или след Сънчо ще подготвиш дрехите за градината утре“, „Топъл чай или топло мляко предпочиташ днес“…
♥  При липса на възможност за избор, предупреждаваме достатъчно рано детето какво ще следва, за да има време да приключи играта и се настрои очакванията си. „Трябва да отидем на магазина, след като се облека.“ Ако срещнем съпротива, използваме стръв за малки маймунки. „Жалко, че не ти се излиза! Мислех да вземем новата ти кукла и да я запознаем с други играчки, които все още никой не е купил от магазина“ или „ Количката ти ми сподели, че е тъжна, защото иска разходка, а ти не искаш да я изведеш“
    Постоянно разказваме на детето за чувствата му, така то научава как е правилно да ги изразява. Кои думи може да използва, така че да е разбрано и кои действия са недопустими. „Сърдиш се, защото не си взе 2 бонбона, но така няма да има за всички“ „разбирам, че си обиден, но все пак в автобуса не е допустимо да се крещи така“
     Ако сте сами с детето, клекнете до него, погледнете го право в очите и му кажете със спокоен глас, че много го обичате, но това поведение е неприятно за вас и затова ще го изчакате на дивана, докато се успокои. Ако има друг възрастен да го наблюдава, заради безопасността, излезте възможно по- бързо от стаята, за да покажете категоричност.разговор
♥ След кризата задължително се провежда разговор за случилото се „Обичам те безкрайно, а с тези капризи нищо не постигаш освен , че губим време, в което можем да си играем на интересни неща“

Продължителните детски истерии са резултат от грешки на възрастните. Във всеки един етап всеки от нас може да научи много от добър псисихотерапевт.

Кога обаче се налага да потърсим лекарска помощ

〉   Тежки, агресивни истерии след 4 –год възраст
〉   По време на кризата се захласва, губи съзнание или „забравя “ да диша
〉   Наранява околните и ли проявява автоагресия
〉   Тръшкането завършва с повръщане, умора и рязка отпадналост

Обикновено причините за нервните изблици се крият в семейното обкръжение, отношенията между възрастните и реакциите им при тръшкането и крясъците. Бъдете търпеливи и спокойни. Търсете компромиси и причините за истериите.

Други интересни статии

Източник

Коментари

Коментари

Вашият коментар